Вървя по пътеката посипана цялата с пламнали листа, като избледнели спомени никому ненужни вече, но запазили нещо някога ценно от време отдавана отминало. Стъпвам тихо, вървя бавно. Обръщам се от време на време назад. Няма никого. Преминавам над недокоснат от тлен поток, скриващ се от погледа ми сред неопитомени, безплодни малини…

Срещам самотни хора, които не ме поглеждат в очи. Отминават.

Трудно ми е да пусна, дори което не е било истински мое.

Златното куче се опитва да хване синигер, а аз се опитвам да хвана новия си живот за ръката.

Ще построя четири вили – вила Любов, вила Победа, вила Радост и вила Спасение. Ще направя мостове между тях.

Мразя петъците.

Къщичка от стъкло.

Две жени с безмерно дълги коси.

Поздрав от Германия.

Есента умира под тихите ми стъпки, няма, без излишни драми.

"Трудно ми е да пусна, дори което не е било истински мое" / " ... а аз се опитвам да хвана новия си живот за ръката." - Е, имаш попадения определено !!!!! Току що гледах последния филм на Джулия Робъртс - Яж,моли се, обичай. И .... цитирам от субтитрите :)
" но не искаме да живеем
един без друг, може да прекараме живота си
заедно и нещастни, но щастливи, че не сме разделени. "

Тъкмо се чудех дали да го гледам :)

Хайде след есенно в минор, няма ли да има нещо следновогодишно в мажор :))))))) Здраве и късмет през 2011!

:) Ами дано да е мажорно вече!
Радост и любов през 2011! :)