Калинката Траянка живееше под най-големия лист на червената ми китайска роза, която поливам всеки слънчев ден на терасата. Калинката не бе като никое друго насекомо наоколо. Тя беше патологична мечтателка и филмова режисьорка. Много обичаше да се вкарва във всякакви филми, обикновено в главната женска роля и режисираше сама себе си, защото насекомите, както знаете, мили деца, трудно се поддават на режисиране…

Траянка обаче не мислете, че бе лекомислена – не! – тя беше много образована и умна почти до гениалност. Имаше много аналитичен мозък, с който оперираше като с диамантен лазерен скалпел ежедневните драми, трагедии и комедии на житейския си път, който, по цялото си протежение, бе осветяван нон-стоп от хартиени китайски абажури на цветя и бе огласян от звуците на домашната й мравка Кели. Траянка беше и голяма хубавица, освен че бе надарена и с мозъчна красота. Каквото и да си говорим беше солидна 9 по десето-балната система на Шпонхойер-Медведев-Карник за инсектицидно съвършенство.

Но като всяка жива твар и Траянка си имаше своите недостатъци. Блестящият й мозък понякога биваше замъглен от душевни тръпки, които пробягваха като китайци в индийска нишка по процепчето между двете й лъскави крилца. Тогава тя ставаше дваж по-мечтателна и триж по-режисираща нещата наоколо. Цялото й същество жадуваше тръпките всеки миг, винаги и всякога. Та за това сетивата на калинката Траянка бяха наострени и супер-сензитивни за всеки знак на каквато и да била пулсираща тръпка.

  Последният път, когато Траянка изтръпна цяла в почти необясним екстаз, бе когато фасетъчните й черни очички съзряха слънчогледите. Те бяха наредени в безкрайно жълто поле докъдето погледа дръзва да стигне. Те й се усмихваха от екрана цветния ни телевизор и сякаш си говореха със Слънцето на пре-интересни теми, които Траянка, нямаше съмнение, живо я интересуваха. И тъй като не можеше да изостави любимата си домашна мравка Кели на произвола на съдбата, за да отиде да гони слънчогледените си фантазии, Траянка впрегна цялата си интелектуална сила и така се размечта, че 9-те черни точици по крилцата й се разтрепериха конвулсивно. В малката си черна главица калинката полетя над  слънчогледа, усмихваше на цветята, а те се усмихваха на нея. Говореше с тях на някакъв странен език, на който момчетата говорят с морето, а момичетата с лелката от суермаркета и усещаше блажени тръпки, които илюминираха филмовата лента на нейния осеян с мечтания живот. А някъде до нея, съвсем тихичко, с помощта на острите си зъбки, Кели довършваше току-що уловена, сочна листна въшка…

:-)
Откъде ме познаваш:-)

:) аз освен безделник съм и всезнаец :Р

лъчезарният полет на калинката траянка, обаче, потъна в гърленцето на врабеца чочко по някое време и оттогава няма повече данни за нея...
:(

:D:D:D
Може и така да е станало :)