Радо дойде в апартамента на родителите ми съвсем случайно. С една торба картофи, внос от Америка. Той беше чистокръвен колорадски бръмбар. Носеше изискана (според хлебарките от малкия кенеф) дрешка - оранжева на тъмни райета, която блестеше очарователно на неоновата светлина в килера.
В началото Радо не знаеше къде се намира. Но след като неоновата лампа бе цъкната един ден, той мъдро заключи, че е някъде в дивия запад. "Лас Вегас" - нямаше съмнение той.
Двете хлебарки-кокетки бяха получили ценната информация за красивия "хамериканец". Радо бе забелязан от най-голямата клюкарка на хлебарския клан - старата хлебарка-циганка Грозалия, която имаше три дъщери, които дори и по хлебарските критерии за хубост бяха покъртително грозни - Скочубрила (на галено от Скочубра), Скокондрила и Скублина.
Та Грозалинда (както държеше да я наричат всички) снесе на Мръхлиша и Шмаджайна, че "хамериканецът е много "убав и си тера женичка". Мръхлишиният мозък, състоящ се от 3 мозъчни неврона, веднага реши, че тя, най-личната от всички хлебарки, ще бъде годеница на колорадския бръмбар Радо (Мръхлиша беше запалена телезрителка и романтиката с привкус на турски сапун беше мечтата на живота й). И тъй като малкия кенеф и килера бяха много близо Мръхлиша взе решение да действа.
Радо си седеше в торбата с картофите и размишляваше за живота, Вселената и всико останало, когато видя елегантен силует да се шмугва край връзката праз в ъгъла. Затопурка с късите си членестоноги крачка да види що е то това там. И когато стигна - о, американски небеса! Той видя най-красивото насекомо някога раждало се - хлебарката Мръхлиша.
Мръхлиша се беше скрила зад праза и очакваше с нетърпение да зърне новият американски хубавец. Но когато Радо излезе от сянката на торбата с картофи, хлебарката за малко не получи масивен перикаредн инфаркт! Тя видя пред себе си дребен, раиран нещастник, с къси крачка и още по-къси антени; грозен, недодялан олигофрен, продукт на американската пестицидна индустрия. Мръхлиша си би камшика и се изпари по-бързо от евтин дезодорант.
Радо остана сам самичък и в пълен потрес. Хич и неразбра какво му се случва. Прекрасното видение изчезна със скоростта на американски боен изтребител. Опита се да заплаче, но ДНК-ато му бе променено от пестицида и така или иначе нямаше слъзни жлези. Нямаше и американски пищов, с който да си тегли куршума. Зачуди се, завайка се и тогава видя дъщерята на Грозалинда – Скокондрила и отново му светна пред очите. Калената му се подкосиха, дланите му се изпотиха, завъртя му се свят и падна в несвяст.

Когато се събуди, стоеше пред олтара редом до Скокондрила. Грозалинда го бе цапардосала с клечка за зъби и сега се опитваше да го направи свой зет. Той не се дърпа много. Ожени се. Скокондрила не беше много хубавка, но пък беше страстна като за световно. Заживяха мирно и щастливо, докато един ден някой не размаза Радо на пода в килера. Но пък децата, които остави бяха красиви, тигрови, колорадски хлебарки, които поради своята уникалност, кандидатстваха и бяха одобрени за влизане в Червената книга на Европейския съюз.

Толкоз, мили деца! Лека нощ.