Евровизия винаги е била конкурса, който асоциирам с АББА. Не мисля, че има друг победител от Песенния конкурс (може би Селин Дион, ама тя била известна вече), който да е имал такъв световен успех и да е оставил такъв отпечатък в музикалната история и културата на ХХ век като АББА. От тогава не съм чул лоша песен от Швеция. Мисля си, че заради АББА и високата летва, която поставиха те, шведите имат задължение към конкурса и изпращат винаги много добри песни. Не знам печелили ли са след АББА, но винаги са били на финал. Тази година, песента им излезе доста късно. Всички очаквахме поредния силен претендент и няма какво да се лъжем – останахме повече от доволни. Песента е класически пример за това как трябва да се подхожда към предизвикателствата на Евровизия. Бърза, ритмична, запомняща се от едно чуване песен; оригинална, различна, перфектно изпята, на английски, повече от приятна за гледане, впечатляващо сценично изпълнение и положително послание. Трудно ми е да намеря кусури тука – вокалът е добър, английският е добър, хореографията е леко неоригинална, но поне не дразнеща. За да бъда честен обаче ще отбележа, че в началото ме дразнеше припева, но след третото прослушване това отмина. От всички песни от  тоя десен тази година (Русия, Хърватска, Унгария и пр.), няма съмнение, че шведската е най-добрата.

Та, мило другарче, не само че ще гледаме Швеция на финал тази година, но аз лично мисля, че песента ще бъде в челната тройка. 10 точки от мен