Снощи се проведе Първият полуфинал от тазгодишния песенен конкурс на Евровизия. Добре организирано, шоуто беше смпло, по скандинавски стилно във визуално отношение и оригинално поднесено на зрителя, като норвежците се бяха постарали да представят всяка страна участничка достойно и атрактивно.

Изненадите дойдоха, когато трябваше да се разберат резултатите. Голямата изненада е допускането на невероятно скучната и безидейна песен на Русия на финал, а Словакия, чиято песен бе фаворит на много от феновете – отпадна. Тука очевидно се вижда пръста на журито, чието съществуване за мен е абсолютно излишно от една страна, но от друга си мисля, че ако ние имаме някакъв шанс тази година, то той е да ни побутне именно журито, защото засега поне Миро е на границата да не се класира, според букмейкъри и полове. Снощи отпадна и един от моите личен фаворити Финландия, които бяха порязани за сметка на глупави и далеч по-немелодични песни на Босна и Херцеговина и Беларус. Хубавата изненада за мен е, че Португалия и Белгия стигнаха финала, като без да си кривя душата мога да заявя, че вокалите и на двете песни бяха великолепни, а Том Дайс впечатли със силното си one-man-show изпълнение.

Молдова, Гърция и Сърбия продължават нататък. С тях и моите фаворити Албания и Исландия, като бяха обявени съвсем накрая. Отпадат Полша, Македония и Естония – всички съвсем закономерно поради ниското качество на песните. Латвия отпадна също, въпреки, че песента се радваше на одобрение от фенове и критика. Малта, Финландия и Словакия ми се искаше да гледам на финала, вместо Русия, Беларус и Босна. Но какво да се прави – политика и жури – това е Евровизия тези дни.

В четвъртък ще се проведе Вторият полуфинал, който аз обичам да наричам полуфинала на смъртта, защото в него ще се състезават повечето силни песни тая година и нашия пуст национален късмет ни запрати там. Силно се надявам на рамо от стария ни евровизийски съюзник Кипър (и българите, които живеят там), на българските турци и естествено на журито. Сблъсък на титани – прехвалената айдълка на Азербайджан, които ако отпаднат „изненадващо”, никак няма да се учудя; Армения, Турция, Дания (букмейкърски фаворит), Израел (и те), Румъния, Швеция и ние с наш Миро. Определено Вторият полуфинал ще е къде-къде по-интересен от Първия. Да стискаме палци за Мишето на Галка-малка, че ако не се класираме ще стане страшно, защото, според хора, които разбират повече от мен, Миро е най-доброто, което може да пратим…