Седя на ръба на нощта. Чудя се защо нещата изглеждат толкова различни, когато няма светлина.

*

Чудя се още и на ограниченията на съзнанието. Усещам се все по-често как ме впечатлява омразната реалност, която може би всъщност крие повече безграничност от безграничния ми вътрешен свят. И тия сънища…

Безвкусни сънища. Каша от кой знае какво, но без цвят, вкус и мирис…

**

Индийката закъснява – заложница кой знае къде, нашите служби, разбира се, не могат да я проследят… а тя вече си има име… Прекрасна река…далечна, може би свещена, може би просто мръсна от умити грехове.

***

Чужденци. Странници-страници. Културен шок или просто грешен подход.

****

Малки чудеса, донесени от потопа и танцуващия дъжд. От онзи остров. Чудеса! Кой би предположил, че ги доживяхме?!

*****

Мисля си за пътуването. То трябва да е важното, а не крайната дестинация. Но за къде без цели? Или целите са просто направени, за да има пътешествия към тях?

******

Страхове, гафове се лекуват само с хумор. Птици, много птици. Три пауна затворени в телевизор и четири голи прасета, които хапят. Било на разкош, според съновника. Ще видим.

*******

Мило другарче, знам че си някъде там, с малкия си облечен в дъга клонинг, на онзи съсипан плаж, от другата страна на света. Ако не ти се спи, и душата ти се е превърнала в нощна птица, погледни към непознатия хоризонт и разкажи на вятъра за пътешествието. Той ще го разкаже на мен.

Лека нощ . . . 

Може би въпросът е твърде личен и не е уместно да отговаряш, но все пак ме заинтригува ... това последното за някой определен човек ли е "Мило другарче, знам че си някъде там, с малкия си облечен в дъга клонинг, на онзи съсипан плаж, от другата страна на света." Сякаш рисуваш точно определена картина, на определен човек ?

Да, "милото другарче" е моя много близка приятелка. Онзи ден беше пуснала снимка на нея и на мъничката и дъщеря от Уайкики бийч, Хавай. Бебето бе6е облечено на снимката с дрешка в цветовете на дъгата и я нарекох клонинг, защото й е одрала кожата. Българският ген, си е български ген :)