2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. getmans1
14. apollon
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 1752 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 07.12.2011 17:51
„Селяни.” – помисли си Шу-шу Миги и прибра изящните си пипалца под деликатните си крила. Запъти се бавно към покоите си в гардероба. Те бяха неслучайно в същия цвят като крилцата й. Целият й свят бе в този именно цвят. Най-бледия нюанс на бежовото. Толкова бледо, че човек би си казал: „Та това си е бяло!”. Но не беше.
Шу-шу Миги спря да обяснява на простолюдието за цвета си скоро, след като разбра, че никой в апартамента на родителите ми нямаше нейните съвършени обноски, изискан вкус и благородно потекло. Следователно никой не заслужаваше особено вниманието й…
Тя попадна в гардероба съвсем случайно – „истинско нещастие”, както обичаше да казва самата тя пред малкото си огледалце. Бе принудена да си говори сама, защото никой не я разбираше сред буболечките, които съставляваха обкръжението й. Тя научи езика им на втория месец от пристигането си, но не се унижаваше да говори на него. Така си живееше в самота. Тя бе изгнаница в страна, която по своята същност бе варварска за нея и за това Шу-шу Миги пишеше мемоари. Пишеше с миниатюрна четчица от японски лак, върху миниатюрен свитък от фина японска коприна, с черно, нощно мастило и с древни, дребни, японски йероглифи.
„Аз съм от благородно потекло” – започна мемоарите си тя, „родословието ми може да се проследи до момента, когато първите богове създадоха островите, които днес всички наричат Япония. В аления пояс на първата спусната от небесата жена, дъщеря на Аматерасу, богинята на слънцето, се бе скрил малък молец. С крилца толкова изящни и толкова бледо бежови, че човек би си казал, че са бели. От тогава родът ми живее в императорския дом. Ние сме най-старата фамилия благородни копринени молци. От пашкулите ни се извлича най-фината копринена нишка, а платът, направен от нея, е винаги хладен на допир, полупорзирен на вид и носи леко ухание на хризантеми, които, казват, растели само в градините на Аматерасу…”
Шу-шу Миги допря с кокетен жест миниатюрната си четчица до червените си устни и се замисли за миг. „Попаднах в тази далечна страна увита в копринена кърпичка, изпратена по пощата на погрешен адрес, като подарък за една сватба, но вместо в Имперска Русия, се озовах бог знае къде, в този гардероб от фалшиво черешово дърво…”
„Живея, за да пиша.” – изписа изящната пеперудка и продължи: ”Бидейки придворна дама от японския имперски двор, мое задължение е да записвам дълбокомислените си наблюдения в сложни, но изискани фрази, съставляващи увлекателен роман на висок литературен стил.” Шу-шу Миги се замисли пак. Бе уморена и реши да направи една чайна церемония, за да се ободри. Нареди малките порцеланови чашки, забърка набързо чая и отпи с малката си червена устица. Опари се. Веднага се упрекна, че е толкова неблагородно припряна. За момент през главата й мина мисълта да си направи сепуко или „хара-хири” както му казват по тези некултивирани земи, но после се оправда, че без нея обществото от инсекти ще загуби своя единствен лъч култура и прибра самурайския си кинжал от студена, сива стомана. Допи чая си набързо и написа писмо в патетичен стил за драматичната си преживелица на единствената си приятелка тук, втора по благородство и първа по клюкарство – скарабята Скокарджа. Тя бе древно създание, прехранващо се с тапетно лепило и домашен прах, но което водеше своето потекло от дълбоката древност, както и самата Шу-шу Миги, и понеже бе много мъдра, владееше и японски.
Скокарджа никога не отговаряше на писмата на японската придворна дама, но ги четеше с интерес, когато преяждаше с тапетно лепило. Често й носеше малки листенца ментов чай за чайни церемонии и нощно, черно мастило, но никога не говореха. Те и двете бяха прекалено горди и прекалено (но благородно) се презираха, за да разменят и дума. Шу-шу Миги ненавиждаше клюкарската природа на скарабята, но й пишеше писма, защото доброто възпитание диктува да се осъществява, макар и непълноценна, някаква комуникация със света. Скокарджа от своя страна разказваше на всички за изисканата благородница и всички много й завиждаха, че има такава приятелка.
Един ден скарабята бе решила да занесе малко нацъфтял мъх за икебана (от която, както знаем, дървесата ги боли) на Шу-шу Миги, но вместо нея, в кърпичката от японска коприна, която служеше за будоар на придворната дама, намери лъскав пашкул от бледа бежова коприна. С писък на древен език, в непознато наречие, Скокарджа се завтече да разкаже най-новата клюка – „Японката са я отвлекли извънземни!”. Хлебарките, паяка, колорадския бръмбар и комара Мара бяха колосално шокирани. Решиха дружно да обявят темата за табу и никой не спомена вече за това.
А малкият японски молец със синя кръв, благородната придворна дама Шу-Шу Миги, просто взимаше традиционния си 100-гошен подмладяващ сън, омотана в новия си пашкул, омагьосана от мисли за копринени буби, подсладено саке и божествени хризантеми…
Толкова за тази вечер, мили деца. Лека нощ!
p.s. Шу-шу Миги остави до пашкула обяснително писмо-бележка, но шокираната й приятелка хич и не го забеляза…
01.08.2010 22:28
02.08.2010 22:26
Да, идеята за блог на английски назрева :)
О, непременно! :)