Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.08.2010 21:43 - Приказка за Лека нощ Vol. 6
Автор: bezdelnik Категория: Изкуство   
Прочетен: 1752 Коментари: 5 Гласове:
0

Последна промяна: 07.12.2011 17:51


„Селяни.” – помисли си Шу-шу Миги и прибра изящните си пипалца под деликатните си крила. Запъти се бавно към покоите си в гардероба. Те бяха неслучайно в същия цвят като крилцата й. Целият й свят бе в този именно цвят. Най-бледия нюанс на бежовото. Толкова бледо, че човек би си казал: „Та това си е бяло!”. Но не беше.

Шу-шу Миги спря да обяснява на простолюдието за цвета си скоро, след като разбра, че никой в апартамента на родителите ми нямаше нейните съвършени обноски, изискан вкус и благородно потекло. Следователно никой не заслужаваше особено вниманието й…

Тя попадна в гардероба съвсем случайно – „истинско нещастие”, както обичаше да казва самата тя пред малкото си огледалце. Бе принудена да си говори сама, защото никой не я разбираше сред буболечките, които съставляваха обкръжението й. Тя научи езика им на втория месец от пристигането си, но не се унижаваше да говори на него. Така си живееше в самота. Тя бе изгнаница в страна, която по своята същност бе варварска за нея и за това Шу-шу Миги пишеше мемоари. Пишеше с миниатюрна четчица от японски лак, върху миниатюрен свитък от фина японска коприна, с черно, нощно мастило и с древни, дребни, японски йероглифи.

„Аз съм от благородно потекло” – започна мемоарите си тя, „родословието ми може да се проследи до момента, когато първите богове създадоха островите, които днес всички наричат Япония. В аления пояс на първата спусната от небесата жена, дъщеря на Аматерасу, богинята на слънцето, се бе скрил малък молец. С крилца толкова изящни и толкова бледо бежови, че човек би си казал, че са бели. От тогава родът ми живее в императорския дом. Ние сме най-старата фамилия благородни копринени молци. От пашкулите ни се извлича най-фината копринена нишка, а платът, направен от нея, е винаги хладен на допир, полупорзирен на вид и носи леко ухание на хризантеми, които, казват, растели само в градините на Аматерасу…”

Шу-шу Миги допря с кокетен жест миниатюрната си четчица до червените си устни и се замисли за миг. „Попаднах в тази далечна страна увита в копринена кърпичка, изпратена по пощата на погрешен адрес, като подарък за една сватба, но вместо в Имперска Русия, се озовах бог знае къде, в този гардероб от фалшиво черешово дърво…”

„Живея, за да пиша.” – изписа изящната пеперудка и продължи: ”Бидейки придворна дама от японския имперски двор, мое задължение е да записвам дълбокомислените си наблюдения в сложни, но изискани фрази, съставляващи увлекателен роман на висок литературен стил.” Шу-шу Миги се замисли пак. Бе уморена и реши да направи една чайна церемония, за да се ободри. Нареди малките порцеланови чашки, забърка набързо чая и отпи с малката си червена устица. Опари се. Веднага се упрекна, че е толкова неблагородно припряна. За момент през главата й мина мисълта да си направи сепуко или „хара-хири” както му казват по тези некултивирани земи, но после се оправда, че без нея обществото от инсекти ще загуби своя единствен лъч култура и прибра самурайския си кинжал от студена, сива стомана. Допи чая си набързо и написа писмо в патетичен стил за драматичната си преживелица на единствената си приятелка тук, втора по благородство и първа по клюкарство – скарабята Скокарджа. Тя бе древно създание, прехранващо се с тапетно лепило и домашен прах, но което водеше своето потекло от дълбоката древност, както и самата Шу-шу Миги, и понеже бе много мъдра, владееше и японски.

Скокарджа никога не отговаряше на писмата на японската придворна дама, но ги четеше с интерес, когато преяждаше с тапетно лепило. Често й носеше малки листенца ментов чай за чайни церемонии и нощно, черно мастило, но никога не говореха. Те и двете бяха прекалено горди и прекалено (но благородно) се презираха, за да разменят и дума. Шу-шу Миги ненавиждаше клюкарската природа на скарабята, но й пишеше писма, защото доброто възпитание диктува да се осъществява, макар и непълноценна, някаква комуникация със света. Скокарджа от своя страна разказваше на всички за изисканата благородница и всички много й завиждаха, че има такава приятелка.

Един ден скарабята бе решила да занесе малко нацъфтял мъх за икебана (от която, както знаем, дървесата ги боли) на Шу-шу Миги, но вместо нея, в кърпичката от японска коприна, която служеше за будоар на придворната дама, намери лъскав пашкул от бледа бежова коприна. С писък на древен език, в непознато наречие, Скокарджа се завтече да разкаже най-новата клюка – „Японката са я отвлекли извънземни!”. Хлебарките, паяка, колорадския бръмбар и комара Мара бяха колосално шокирани. Решиха дружно да обявят темата за табу и никой не спомена вече за това.

А малкият японски молец със синя кръв, благородната придворна дама Шу-Шу Миги, просто взимаше традиционния си 100-гошен подмладяващ сън, омотана в новия си пашкул, омагьосана от мисли за копринени буби, подсладено саке и божествени хризантеми…    

Толкова за тази вечер, мили деца. Лека нощ!

p.s. Шу-шу Миги остави до пашкула обяснително писмо-бележка, но шокираната й приятелка хич и не го забеляза…



Тагове:   нощ,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - да
01.08.2010 22:28
да
цитирай
2. анонимен - UNIKALNI !
02.08.2010 22:26
Jestoka e prikazkata, mnogo mi haresva ! Misli za izdavane, i po-dobre navun ...
цитирай
3. bezdelnik - :D Да, идеята за блог на английски ...
02.08.2010 22:31
:D
Да, идеята за блог на английски назрева :)
цитирай
4. palmetto - Тъкмо се чудех кога ще излезе някой ...
05.08.2010 14:19
Тъкмо се чудех кога ще излезе някой нов епизод :))) Обаче като стаенш известен - би било редно да има посвещение на 2-ра / 3-та страница от сборника с разкази "На най-верните фенове от блога ми"
цитирай
5. bezdelnik - :) О, непременно! :)
05.08.2010 16:34
:)
О, непременно! :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bezdelnik
Категория: Други
Прочетен: 225407
Постинги: 101
Коментари: 453
Гласове: 375
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031